Сегашната формула за провеждане на световния шампионат е твърде сложна,тъй като в борбата за титлата се включват стотици състезатели /повечето от тях професионалисти/ от много страни. Серия подборни състезания се провеждат в континенталната зона на Европа, откъдето петима мотоциклетисти добиват право за финала.Останалите единадесет се излъчват от т.нар. интерконтинентален финал /предшестван от квалификационни състезания/, в който участват най-добрите мотоциклетисти от Нова Зеландия, Австралия, САЩ, Англия и Скандинавските страни.

През 1960 г. било отбелязано раждането на още един шампионат – отборния, проведен по инициатива на полското списание „Мотор”. Първи победители в Гьотеборг станали представителите на Швеция, начело със знаменития Ове Фундин. Главни съперници във всички следващи първенства били отборите на три страни – Англия /8 победители/, Швеция /6/, Полша /4/.
През 1974 г. в шведския град Малмьо се състоял световният шампионат по двойки, завършил с успех на новозеландците Рони Мур и Иван Маугер. Досега представителите на Англия са заемали 6 пъти първото място. И накрая, през 1977 година бе сложено началото на индивидуалното първенство на Европа сред юношите.

Всички състезания се устройват на обикновени стадиони или специални писти с дължина 400 метра. От 1970 г. се провежда и световен шампионат на „дълга” писта – 1000 м. /пръв победител е Иван Маугер/, провеждат се шампионати на землена и тревна писта.
Не стояла на едно място и техниката. Усъвършенствали се и мотоциклетите за спийдуей. Английските Дъглас и Джап, били заменени с чешкия ЕСО, впоследствие ЯВА, с които дълги години се състезаваха най-известните мотоциклетисти. Тази машина имаше едно цилиндров двуклапанен двигател с ходов обем 500 куб.см. и мощност 50к.с.

В средата на 70-те години се появиха по-мощните четири клапанни двигатели, развиващи повече от 60 к.с. Първият от тях е английският Веслейк. Съвременната ЯВА е снабдена с такъв двигател. При пистовите мотоциклети няма спирачки, а за гориво служи метанол /метилов спирт/.